Може ли храната да бъде лекарство?
Тази идея съществува от епохи, само че има и своите дефекти
Храната като лекарство e идея, която съществува от епохи като крайъгълен камък на здравето за доста култури по света. Въпреки това ролята на питателните привички в предварителната защита и менажирането на болесттите, съпоставена с стандартната медицина, към момента е обект на задълбочени изследвания.
-->
Фактът, че храната може да повлияе на здравето на индивида, е потвърден, подсилен от проучвания, посочващи, че тези, които имат достъп до качествени артикули, са по-склонни да имат мощна имунна система, по-нисък риск от диабет и сърдечно-съдови болести, както и живеят по-дълго.
Причините за това са безчет и доста сложни. Някои проучвания демонстрират, че храненето, богато на добавени захари, наситено с трансмазнини и остатък на натрий, може да провокира хронични възпаления. То е главен рисков фактор за развиването на сърдечни болести, диабет вид 2, стомашно-чревни проблеми и други хронични заболявания.
Приемането на схващането, че храната може да бъде лек, е процедура, построена върху разбирането, че тя и диетатът играят значима роля за възникването на някои болести. Тази идея приоритизира питателните привички на индивида за попречване, понижаване на признаците или управление на обещано болестно положение. Фокусира се върху нарасналата консумация на многообразие от натурално и минимално модифицирани храни на растителна основа и стеснен банкет на мощно модифицирани такива, богати на добавена захар, мазнини, сол и така нататък
Храни, за които се твърди, че имат лечебни свойства, постоянно заради високи равнища на съответен микроелемент или биомолекула - от време на време наричани функционални храни, са от необикновен интерес за хората, които считат храната за лекарство. Те включват многообразие от билки и подправки, бобови растения, ядки, семена, пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци. Ето за какво доста постоянно стандартната медицина предлага и промени в метода на живот като част от лекуването на някои положения.
Увеличаването на диетичните фибри намалява равнищата на кръвната захар при хора в преддиабетно положение или с диабет, както и понижава увреждането на нервите и кръвоносните съдове, обвързвано с високите равнища на глюкозата.
Промените и подобряването на качеството на питателните привички също по този начин понижават признаците на болести, свързани със стомашно-чревния тракт и като цяло усъвършенстват качеството на живот.
Например средиземноморското хранене, съгласно изследване, спомага за съкращаване на болката, умората и дискомфорта при хора с кожни и ставни проблеми.
Хроничните диагнози се повлияват извънредно позитивно от смяната в менюто. Подбирането на уместно такова може да понижи обострянето на клинката им, както и да ги поддържа в ремисия.
Промяната на питателните привички към по-добро не следва да се смята за повсеместен лек.
Развитието на хроничните болести може да се дължи на аргументи, които не са свързани с храненето, като генетични и автоимунни процеси, прекалено излагане на отрови и така нататък, които не биха могли да бъдат терапевтирани единствено с смяна на наличието в чинията. Ето за какво не следва да се употребява като независимо лекуване, а по-скоро като допълнение към подобаващата терапия.
Важно е да се обмисли по какъв начин храните взаимодействат с медикаментите, защото избрани артикули могат да засилят или отслабят резултата им по отношение на организма.
Храната като лекарство e идея, която съществува от епохи като крайъгълен камък на здравето за доста култури по света. Въпреки това ролята на питателните привички в предварителната защита и менажирането на болесттите, съпоставена с стандартната медицина, към момента е обект на задълбочени изследвания.
-->
Фактът, че храната може да повлияе на здравето на индивида, е потвърден, подсилен от проучвания, посочващи, че тези, които имат достъп до качествени артикули, са по-склонни да имат мощна имунна система, по-нисък риск от диабет и сърдечно-съдови болести, както и живеят по-дълго. Причините за това са безчет и доста сложни. Някои проучвания демонстрират, че храненето, богато на добавени захари, наситено с трансмазнини и остатък на натрий, може да провокира хронични възпаления. То е главен рисков фактор за развиването на сърдечни болести, диабет вид 2, стомашно-чревни проблеми и други хронични заболявания.
Приемането на схващането, че храната може да бъде лек, е процедура, построена върху разбирането, че тя и диетатът играят значима роля за възникването на някои болести. Тази идея приоритизира питателните привички на индивида за попречване, понижаване на признаците или управление на обещано болестно положение. Фокусира се върху нарасналата консумация на многообразие от натурално и минимално модифицирани храни на растителна основа и стеснен банкет на мощно модифицирани такива, богати на добавена захар, мазнини, сол и така нататък
Храни, за които се твърди, че имат лечебни свойства, постоянно заради високи равнища на съответен микроелемент или биомолекула - от време на време наричани функционални храни, са от необикновен интерес за хората, които считат храната за лекарство. Те включват многообразие от билки и подправки, бобови растения, ядки, семена, пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци. Ето за какво доста постоянно стандартната медицина предлага и промени в метода на живот като част от лекуването на някои положения.
Увеличаването на диетичните фибри намалява равнищата на кръвната захар при хора в преддиабетно положение или с диабет, както и понижава увреждането на нервите и кръвоносните съдове, обвързвано с високите равнища на глюкозата.
Промените и подобряването на качеството на питателните привички също по този начин понижават признаците на болести, свързани със стомашно-чревния тракт и като цяло усъвършенстват качеството на живот.
Например средиземноморското хранене, съгласно изследване, спомага за съкращаване на болката, умората и дискомфорта при хора с кожни и ставни проблеми.
Хроничните диагнози се повлияват извънредно позитивно от смяната в менюто. Подбирането на уместно такова може да понижи обострянето на клинката им, както и да ги поддържа в ремисия.
Промяната на питателните привички към по-добро не следва да се смята за повсеместен лек.
Развитието на хроничните болести може да се дължи на аргументи, които не са свързани с храненето, като генетични и автоимунни процеси, прекалено излагане на отрови и така нататък, които не биха могли да бъдат терапевтирани единствено с смяна на наличието в чинията. Ето за какво не следва да се употребява като независимо лекуване, а по-скоро като допълнение към подобаващата терапия.
Важно е да се обмисли по какъв начин храните взаимодействат с медикаментите, защото избрани артикули могат да засилят или отслабят резултата им по отношение на организма.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ